Нестинарството е много стар български обичай, който се е практикувал в няколко села в Странджа планина. В началото на 20 век ритуалът се разпространил и в някои северни гръцки провинции при преселването на хора от района на Странджа.
За пръв път нестинарството е документирано през 1862 г. от П.Р. Славейков. Според някои етнографи и историци, ритуалът има езически корени, въпреки че при неговото изпълнение танцуващите носят икона. Дълги години православната църква преследва нестинарите и ги заклеймява като обладани от дявола.
